Проф. Пламен Павлов: Има исторически пробив в отношенията със Скопие

Проф. Пламен Павлов: Има исторически пробив в отношенията със Скопие

– Дали ще остане необратима позицията за фигури като цар Самуил, светите братя Кирил и Методий, свети Климент Охридски?

– Разглеждането на отделни личности и събития не е най-добрият подход. Но е добре, че акцентът е поставен върху общите чествания, залегнали още в Договора за приятелство от 2017 г. Досега общи чествания не се случваха, главно по вина на македонската страна.

Признава се дипломатично, че Самуил е владетел на царство, което по-голямата част от днешната наука признава за българско. На практика цялата световна наука, включително авторитети като Стивън Рънсиман, разглежда т.нар. Самуилова държава като Първото българско царство.

При всички усуквания от македонска страна, в крайна сметка, е признато, че става дума за българското царство, което определено е крачка напред.

Важно е признанието, че делото на Кирил и Методий е спасено в България, че за пръв път в Пловдив през 1851 г. обществото чества деня на светите братя като общонационален празник. Това е максималното, което засега македонската страна е можела да преглътне.

След пропагандните писания в Скопие, че Климент Охридски и Наум са македонци, вече се признава, че те идват в България, работят в Плиска, където Наум е създател на книжовната школа, преди да замести Климент в Охридската школа.

– Основателни ли са препоръките за промени в учебниците в двете страни?

– Положително е признанието, че е нужна корекция в учебниците, след тоталния отказ от промени от македонска страна в последните години, на сляпо придържане към старите пропагандни щампи и антибългарски постановки.

Според препоръките в учебниците от 6. отделение в РСМ трябва да има много по-голяма застъпеност по темата „антична Тракия и траките“. Това е много важно, защото става дума за общите ни прадеди.

Антична Македония е тракийско царство, подобно на това на одрисите. Неслучайно много пътешественици в Средновековието са смятали, че Александър Македонски е роден в Пловдив, тъй като градът носи името на баща му Филип.

Важно е признанието, че внушенията за приемственост между антична Македония и съвременната македонска държава са исторически анахронизъм. Това е много важна стъпка напред, тъй като досега се поставяше знак на равенство между античните и днешните македонци.

Благодарение и на силния натиск от страна на Гърция на практика имаме отказ от твърденията, че антична Македония е идентична със съвременна Македония.

Има и препоръки към учебниците за 5. клас у нас – например включване на по-широк регионален контекст на териториите на запад от древна Тракия. Наистина в нашите учебници доминира Тракия, но има много малко материал за антична Македония, за илирите.

По-важно е обаче доколко тези препоръки ще влязат в македонските учебници и доколко ще се изпълняват.

– Пробив ли е решението на Съвместната българско-македонска историческа комисия за цар Симеон като български владетел?

– Пробив е, що се отнася до ясно изразена позиция в унисон с историческата истина. Има крачка напред. За победа на историческата истина, утвърдена в световната наука, го обявихме в становище на кръга „За Македония“.

Важно е, че може би за пръв път отсъства директен политически натиск върху колегите от македонската част на комисията. След процеса на абсолютен отказ от всякакъв обективен прочит македонската част на комисията се връща към нормален диалог. Необяснима е обаче липсата на реакция от страна на българските политически партии по толкова важна национална тема.

– Остават и доста спорни моменти. Има ли шанс да бъде туширан езикът на омразата например?

– Тези постановки са крачка напред именно в преодоляване на езика на омразата, който впрочем виждаме в Скопие, не в България.

Добре е, че се фокусира вниманието върху общите чествания на отделни личности, при които да се види общата ни история – на античните тракийски държави, включително Македония, на средновековната българска империя, както я наричат западните автори, така би трябвало да я наричаме и ние.

Ако обаче се действа с тези темпове и нещата се разглеждат с толкова увъртания, до съвременната история ще стигнем сигурно в 22. век. Това обаче не значи, че трябва да правим компромиси, пазарлъци за Гоце Делчев, за Даме Груев са недопустими ​- в историческите извори категорично е казано, че тези хора са българи. Същото се отнася и за възрожденците ​- за Йоаким Кърчовски, особено за братя Миладинови, мъченици за българската кауза.

Но процесът на сближаване, на тържество на истината не трябва да бъде вменен единствено на историческата комисия, трябва да е в много по-широки мащаби. Затова недоумявам защо липсва реакция от наши политици и партии за новото развитие на нещата със съседите.

– Категорично условие за започване на преговорите на Скопие за членство в ЕС е българите да бъдат включени в конституцията на страната. Ще се случи ли това, предвид категоричната позиция на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ?

– Т.нар. ВМРО-ДПМНЕ се компрометира тотално. След като години наред беше възприемана като пробългарска, под въздействието на службите, подпомагани от Москва и Белград, партията се превърна в най-голямата антибългарска платформа. Разбира се, рано или късно ще победи здравият разум и в тази т.нар. ВМРО-ДПМНЕ, която стига до расизъм – всякакви етноси могат да присъстват в македонската конституция, но не и българи. Позицията на ВМРО-ДПМНЕ рано или късно ще се провали. Надявам се да се случи по-рано.

Отново апелирам към нашите политици процесът на придобиване на българско гражданство от нашите сънародници в Северна Македония да бъде толериран, а не затормозяван. В момента имаме около 90 000 души с български паспорти в РСМ и още 30 000, които години наред чакат. Това е най-голямото опровержение на пропагандата на Мицкоски, че в Северна Македония имало само 3504-ма българи, 700 семейства. Виждаме, че става дума за много повече.

Трябва най-сетне да се публикува регистър на хората в Северна Македония, които са получили българско гражданство. Сред тях има потомци на хора, лежали по затворите, потомци на комити.

Да, вероятно има и хора, които искат български паспорти по користни съображения, работа на Запад например.

Но за да се получи български паспорт, е нужно да заявиш, че се чувстваш българин. Въпрос е на лична съвест. И не можем да лишаваме от паспорти хиляди хора, които наистина се смятат за българи или най-малкото имат респект към българската идентичност на предците си.

Апелирам да спрем с понятието „българско малцинство в Македония“. Там няма българско малцинство, там има българи, даже бих казал, че има българско мнозинство от гледна точка на историческите дадености. А претенциите за македонско малцинство у нас са смешни, това е част от нелепата пропаганда под чуждо влияние на ОМО-Илинден и подобни структури.

Но не бива да забравяме мнозинството от потомци на македонски българи – и от Вардарска, и от Егейска Македония, каквото е значителна част от населението на София, особено на Пловдив.

Това са хора с българско самосъзнание. Може би част от проблема за Македония е в това, че у нас има повече хора с македонско българско потекло, отколкото в самата Северна Македония. Тези хора са неразривна част от българската история, от нашата културна тъкан.

– Дошло ли е време за истинско сближение, за размразяване на двустранните ни отношения с Република Северна Македония?

– Да се надяваме, че вървим натам. Всъщност езикът на омразата се лее понякога и от официални лица като президента Стево Пендаровски.

Да се надяваме, че съседите ще се откажат от този говор, който е вреден преди всичко за самата Северна Македония, не толкова за България. Но е нужна и много по-голяма активност от наша страна в сферата на културата, икономиката. Не може да разчитаме на ефимерни проекти, като самолетната линия до Скопие, която се провали.

Трябва да продължим и с отстояването на историческата истина и пред чуждата публика – видяхме безспорния ефект на едно наше посещение в Европарламента в Страсбург.

– Проруски ли са силите, които действат подмолно, за да ни отдалечат със съседите?

– То е факт. Но те минават много често през Белград, дори през Будапеща. На наблюдателите, които величаят унгарския премиер Виктор Орбан, ще напомня, че именно той е укривателят на осъдения за далавери бивш премиер Никола Груевски, първенец в развихрянето на антибългаризма.

Независимо дали антибългарските влияния идват само от Москва, през Белград или Будапеща, трябва да им даваме отпор.

– Еврочленството на Скопие ли ще се окаже ключът за нормализиране на отношенията ни, сваляне на трупано десетилетия напрежение?

– Не само еврочленството, а и промяната на обществото. Във Фейсбук има промакедонистки тролове, които залагат на примитивни тези – че българите са татари, фашисти. Но има и хиляди други хора, които искат да имат общ път с България.

Македонизмът е триумф на нищото, казва моят приятел, големият македонски български писател Младен Сърбиновски. Крайно време е македонските елити да осъзнаят, че смъртта на македонизма като антибългарска идеология е неизбежна. Двете ни общества са длъжни да намерят път на общите интереси и бъдеще.

в. „Марица“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *