Непознатият Йоргос Мазонакис: „Дай ми телефона на дъщеря ти“

Непознатият Йоргос Мазонакис: „Дай ми телефона на дъщеря ти“

Публиката познаваше Йоргос Мазонакис от голямата сцена, светлините, песните и ексцентричните му появи. След смъртта му обаче започнаха да излизат истории за другата страна на певеца – човека, който помагал тихо, без камери и без да очаква благодарност.

Една от тези истории е свързана със служител в нощен клуб, в който Мазонакис имал участие. В една от натоварените вечери певецът забелязал мъжа да седи сам и да плаче. Не го познавал, но спрял, взел стол и седнал до него.

Служителят първоначално уверил, че всичко е наред, но скоро признал, че се е скарал с дъщеря си и тежко преживява раздялата помежду им. Мазонакис не се ограничил с обичайните утешителни думи. Поискал телефонния номер на момичето и лично ѝ се обадил.

Представил се и ѝ казал, че до него стои един много добър човек – нейният баща. Помолил я, когато го види, да го прегърне. Един кратък телефонен разговор, за който никой не би разбрал, ако историята не беше разказана след смъртта му.

Помощ, за която не искал да се знае

Това не е единственият случай, в който певецът е подкрепил човек в беда. Лилиан Фока, вдовица на покойния актьор Спирос Фокас, разказва, че в особено тежък период семейството било заплашено да остане без електричество заради голям неплатен дълг.

След публичния призив за помощ бил изпратен плик със сумата, необходима за плащането на сметката. Дарителят настоявал името му да остане неизвестно. Едва малко преди смъртта на Мазонакис семейството разбрало, че именно той е оказал помощта.

Певецът подкрепял и социални инициативи, като не се появявал единствено за снимки. Включвал се в приготвянето и раздаването на храна за нуждаещи се, заставал до доброволците и вършел същата работа като тях.

Хората около него разказват, че помагал дори на онези, които го критикували или обиждали. Не говорел за благотворителността си и не я превръщал в публичен образ.

След един артист остават песните и аплодисментите. След един човек обаче остават онези малки жестове, извършени далеч от прожекторите. Именно те днес разкриват Йоргос Мазонакис такъв, какъвто малцина са го познавали – не звездата на сцената, а човека, който не подминавал чуждите сълзи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *