Повече от 114 години след трагедията от 15 април 1912 г. въпросът кой носи отговорност за потъването на „Титаник“ отново излиза на преден план, този път чрез ново историческо изследване, съобщава гръцкото издание Voria.gr.
В подкаста „Buried Evidence“, продуциран от The Crime Desk, историкът Ребека Райдил и археологът проф. Ракша Дейв разговарят с писателя и експерт по историята на „Титаник“ Дънкан Барет. Той е автор на поредицата от 14 епизода „Titanic: Ship of Dreams“, която анализира човешките решения, предопределили съдбата на океанския лайнер.
Фаталният сблъсък
„Титаник“ потъва по време на първото си плаване от Саутхемптън към Ню Йорк, след като се сблъсква с айсберг в Северния Атлантик.
Ударът поврежда дясната страна на корпуса и водата нахлува в пет от водонепроницаемите отсеци. Конструкцията на кораба позволявала той да остане на повърхността при наводняване на най-много четири от тях. Проникването на вода в петия отсек направило потъването неизбежно.
При трагедията загиват повече от 1500 пътници и членове на екипажа.
Отговорността на Брус Исмей
Сред основните фигури, разглеждани в новото изследване, е Брус Исмей – председател и управляващ директор на компанията собственик White Star Line.
Според Дънкан Барет по време на строителството на кораба Исмей е отхвърлил предложения за добавяне на още спасителни лодки. Смятал, че те не са задължителни според действащите тогава правила, ще нарушат външния вид на палубата и ще ограничат пространството за разходка на пътниците от първа класа.
Британският съвет по търговия изисквал корабът да разполага с 16 спасителни лодки, а „Титаник“ отплавал с 20. Въпреки че броят им надхвърлял законовия минимум, те се оказали трагично недостатъчни за всички пътници и членове на екипажа.
Самият Брус Исмей оцелява, след като се качва в една от спасителните лодки. Това решение го превръща в една от най-критикуваните фигури след корабокрушението и оставя името му завинаги свързано с въпроса дали трагедията е можела да бъде избегната.
